Кампания 1 — „Всяко едно дърво е ценно“

Според Стоян най-малкото, което можем да направим за дълготрайната растителност в града, е да я ценим. „Дърветата са най-важната част от градската екосистема. Важно е да не ги приемаме за даденост и да възпитаме необходимото внимание и отношение към тях“, казва той. Другата му препоръка е „да не оставаме безразлични свидетели на лошите тенденции в опазването и обновяването на дървесната растителност в града“. 

Сред любимите му дървета в София са вековните дъбове в Лозенец, където Стоян е израснал. Освен в известния парк „Славейковите дъбове“, където са се събирали писателите от кръга „Мисъл“, те растат достолепно на още няколко места в квартала.

Отделно от практиката си като ландшафтен архитект, Стоян Начев преподава в учебния център за компютърна графика и проектиране Graphic Ground, защото „дълбоко вярвам, че образованието е пътят към по-добрия утрешен ден“.

Защо на всички ни е нужна интерактивна база данни на дълготрайната растителност в града, Милена обяснява така: „Дигитална карта на дърветата в София би дала възможност за визуална и общодостъпна информация за тях. Тя ще е полезна както на гражданите, които се интересуват от състоянието на дърветата, така и на поддържащите и управляващите градската зелена система. Чрез нея можем да имаме по-ефективно планиране на дейностите, свързани със засаждания, санитарни резитби и лечение на дървесната растителност.“

Градските паркове са и професия, и страст на Милена, защото я карат да се чувства близо до природата. Най-силно тя е свързана с Борисовата градина, до която е родена и израснала, играейки си сред дърветата, а днес има късмета и офисът ѝ да е там.

Включва се като експерт в инициативата ЕдноДърво, защото вярва, че „най-малкото, което всеки от нас би могъл да направи за градската растителност, е да регистрира няколко дървета и тяхното състояние в платформата”. Каузата съвпада напълно с професионалните интереси на Рая – био-урбанизъм, зелени системи и ГИС. Обича да прегръща, да плува и да минава по улица Янко Забунов с „нейните прелестни чинари”. 

„Дигиталната карта на градските дървета е основата, върху която трябва да стъпят анализирането, планирането и развитието на уличното озеленяване в България. Тези действия са изключително важни, тъй като дърветата са сравнително бавнорастящи и правилното им планиране сега означава чист въздух за децата и внуците ни утре”, казва Невена за каузата на ЕдноДърво.  

Невена участва експертно в ЕдноДърво, защото инициативата включва хората. „Винаги съм мечтала за вид колаборация между община и граждани, защото смятам, че само задружни усилия ще помогнат за позеленяването на улиците и булевардите ни. Гражданите например могат да се включват в поддържането на уличните дървета – в Асеновград те помагаха при поливането на някои новозасадени дървета, които така успяха да се прихванат.” 

Любовта на Невена към дърветата личи от разказите ѝ за любими залесени зони: „Чинарената гора до село Белащица – магическо място, където има хиляди чинари, изгорени преди няколкостотин години, които са се възстановили и от основата им сега излизат по няколко стъбла. Дъбовата гора до Гребната база в Пловдив, или както казва майка ми – гората на Червената шапчица, в която растат огромни, високи дъбове с криволичещи алеи без настилка. Цар Симеонова градина и по-точно – частта с чинарите до чешма Хорцето. Дворецът Кричим – там е специална магия, особено есента.”

Той подкрепя инициативата ЕдноДърво, защото вярва, че първата стъпка към по-добрата грижа за дърветата е да ги забележим. „Градската растителност е несъизмерим с човешкия живот ресурс и ние трябва да направим всичко по силите си да го разберем. За целта първо трябва да открием дърветата, да признаем тяхното съществуване. В този смисъл дигиталната карта е инструментът, с който можем да отворим очите си за света, с който съжителстваме”, казва Симеон. 

Според него отношението ни към дърветата „трябва да е като към всяко друго живо същество - различно, но и не толкова различно от нас” и че човек трябва да се стреми да научи повече за тях и да обръща внимание на техните проблеми.

Симеон е от Пловдив и зеленото пространство, с което се чувства най-силно свързан, е река Марица. Описва я като „богата на естествени местообитания, жива, динамична и спокойна жизнена среда, невероятно близка до центъра на града и до хората, но и невероятно близка до естественото си състояние на екосистема”. Свързани с природата са и неговите хобита, за които би искал да му оставаше повече време – скално катерене, фотография и колоездене.

Родена е в София, но е израснала в Троян и е завършила гимназия в Ловеч, преди да се завърне в града като студент. Първоначално иска да запише Архитектура, но съдбата я отвежда до специалността, която днес е втора природа на Цветемира. 

„Ако съумеем да разберем важността на дърветата за града, грижата за тях ще дойде естествено“, вярва тя. Създаването на дигитална база данни на дълготрайната растителност според нея е и чудесна възможност за хората да открият красотата и индивидуалността на всяко едно дърво пред тях.

За своето най-любимо в момента Цветемира споделя: „Обичам вишната под прозореца ми в Студентски град. Обичам как клоните ѝ почти се прокрадват в моето пространство и в златните часове на деня рисуват сенки по стената ми”.

„Вярвам, че интелигентно е това общество, което оптимално и балансирано използва и поддържа ресурсите си. Вярвам също, че заедно и знаейки повече, можем по-добре. ЕдноДърво дава възможност да се грижим заедно за дърветата и да ги познаваме по-добре“, казва Александър за инициативата. 

Според него всеки може да бъде от помощ за дърветата по някакъв начин в зависимост от своите знания, желание и сили. Като начало е достатъчно и само да разбираме техните нужди. Попълването на информация за дървесните видове и отбелязване на местоположението им на картата е следваща стъпка, преди да се ангажираме с пряка грижа за нашата обща жизнена среда.

Александър е свързан с градската растителност още от дете и може дълго да разказва за нея: „Обичам много японските софори пред Народния театър, като малък често си играех под тях. Любима ми е и черницата, на която се предполага, че Левски е връзвал коня си. Една такава мъдра и стара, скромна и ненатрапчива, бих казал смирена и спокойна. Но със сигурност е с твърде дебело стъбло днес, за да си върже коня на нея човек. Харесвам парк Централен и табана Темелко Ненков в Перник – там дълги години като озеленители работеха моите баба и дядо. Намирам за чудесно ландшафтно-архитектурно решение и пространството около Водопада на НДК.” 

Освен природни неща като дърветата и ходенето бос, Александър обича и някои цифрови – например да прави дигитално изкуство, да пуска визии на електронни партита и да играе компютърни игри с дъщерята и племенника си.

Подкрепя инициативата ЕдноДърво защото: „От малка изпитвам страхопочитание към протегналите се към слънцето многоръки, зелени великани - дърветата. Картата за нас, ландшафтните архитекти, ще е изключително полезна, за да опазим градските дърветата, най-вече от некомпетентните „дървосекачи“, обезобразябащи ги до неузнаваемост. Важна е за нашето бъдеще, за това да живеем в среда, която не ни задушава и разболява, а напротив – среда, която лекува  нашите психика, тяло и душа, която ни подтиква да живеем активно и учим от нея.“

На въпросът „Какво е най-малкото, което всеки човек може да направи за дърветата в урбанизираните територии?“, Мария отговаря така:

„Дърветата в града се задушават от асфалт и плочки. Около стъблото на всяко дърво трябва да има досттатъчно разстояние, за да могат дърветата да дишат. Когато нямате възможност да поливате дърветата би било чудесно да се засадят многогодишни цветя, както и да се положи слой от мулч, така дървесният чипс ще задържа влагата в почвата.  Оглеждайте винаги короните, в тях може да се крият опасни, сухи и болни клони, които при по-силен порив на вятъра, представляват опасност от инциденти и нанасяне на материални щети! Препоръчвам да не се кастрят клони, без да сте се допитали предо това до мнението на специалист.“.

За нейните любими места под слънцето, Мария споделя - „Ароматът на липите ме отнася в онова щуро детство с ожулените колене и надрани длани, катеренето по дървета и джобовете на белите панталони, пълни с „дуди“ и джанки, в Крайдунавския парк в град Видин. Друго много любимо за мен място е една далечна гъста гора  от стари, магични и велики чинари със свежия дъх и топлите багри на есента, потънали в безвремие заедно с близък приятелски кръг, намираща се на едно било, наречено Козяк, част от планинската верига Пинд.“

Мария Гочева е и страстният фотограф, които запечата в снимки не малка част от събитията организирани от ЕдноДърво в първата кампания по картиране на дървета в София. Обича да снима високо горе в короните на дърветата. С магията на нейното творчество можете да се запознаете през инстаграм профилът ѝ - instagram.com/222nd.visual.rhapsody